Това е една от най-ефективните техники в общуването с различните публики. В инф. общество хората още по-силно се нуждаят от общуване с други хора, от непосредствения контакт с тях, от живото слово. Един от най-ерудираните български експерти в тази област – проф.д-р Елисавета Сотирова, риторично сочи растящата роля на публичната реч, както системни организирана соц. дейност във времето на супертехнологиите и тоталното доминиране на визуалната ком-я.
Според Е. Сотирова публичната реч е система за усвояване на ежедневни умения и прилагането им в публичната ситуация с определена ком. цел, специфична форма на обществената дейност.
Ефективността на публичната реч идва от факта, че тя способства за персонализиране на абстрактната организация. Човекът, който представлява орг. и излиза пред публика за да й говори по някакъв въпрос, да потърси съдействието й, преодолява бариерите, които неизбезно посредниците и анонимността издихат между орг. и публиката. Публичната реч е доказателство, че орг. е открита, отворена за диалог – а това са нестмнени плюсове, които позитивират репутацията й и печелят публики. Публичната реч способства за постигане на съвместимост, на разбиране, на колективни действия. Тя е един много ефективен посредник, който не може да бъде изместен от модерните масмедии поради възможността за диалог в реално време, богатството на инф-я от невербалните форми на ком-я, стимулирането на мисленето на другите.
Написването на една добра реч преминава през няколко етапа:
- Работата започва с въпроси от самия докладчик:
- Събира се инф. за мястото, където ще бъде прозинесена речта, за състава на А;
- Вниманивто се фокусира на отделна тема;
- Получава се одобрение на темата и общия плам преди да се започне да се пише речта;
- Пише се за човешки глас;
- Мисли се за това, как ще се зарадва А, а не този, който ще я произнесе;
- Трябва да се помни за важността от повторенията;
- Помислете за това, как ще се разпространява речта, така че с нея да могат да се запозная повече хора.
Темата трябва да е актуална и да засяга проблеми и обекти, които представляват актуален интерес за слушетелите. Това предполага,, че са взети предвид х-ките на А, пред която ще се произнася речта, че са подбрани верни и точни аргументи, които са ценени от нея. Трябва да се знаят интересите на публиката и акцентите в речта трябва да съвпадат с тези интереси. В противен случай А ще остане безразлична към чутото.
Непознаването на публиката много често се превръща в сериозна ком. бариера. В този случай възникват все основни опасности: публиката да бъде подценена или надценена. И в двата случаят е възможно да се постигне разминаване между очакванията на оратора и на слушателите, да бъде затруднена ком-ята чрез устното слово.
Верният подбор на сумите прави речта образна и жива. Речта трябва да е интересна и ясна – употребата на специални думи я прави неразбираема за масовата А.
Речта трябва да стартира с ефектен увод, който още в началото ще прикове публиката и ще породи интереса й. В увода обикновено се очертава поставената задача.
Речта трябва да завърши с оригинално заключение, което ще потвърди доброто впечатление, направено от този, който я е произнесъл.
Речта не трябва да бъде многословна, да съдържа повече инф-я, отколкото може да бъде възприета от слушателя.
Залог за успех на всяко публично изказване е добрата подготовка към него и задължителна предварителна репетиция. Добре е речта да е написана предварително, но не следва тя да се чете пред слушетелите – четенето ги обблъсква и същевременно лишава този, който произнася речта, от удоволствието да общува със слушателите си.По-добре е да бъде научена наизуст.
Ораторът трябва да е наясно с продължителността на речта. Но колко ще тряе една реч зависи от поредица предпоставки: единствена ли е, водеща ли е, каква е темата, пт х-ките на публиката и др.
Речите се слушат на различни места – някъде може да се получи емоционално заразяване, другаде – строго официално; състава на публиката е пъстър – затова са необходими ясни изрази, повторения, ключови думи и др.
Жестовете на говорещия, неговата усмивка и Публичната реч . Носят допълнителна инф-я, която не само свежава речта, но и разкрива нови нюанси, сигнализира за чувства, дава оценки, подсказва отношение и др.
Освен съдържанието на текста много е важно и как ще бъде поднесена речта. Това предполага, че ораторът знае как да подчертае интонационно смисловите акценти, дава си ясна представа за структурата на речта – за нейното начало, развитието и заключението и подчертава това по подходящ начин.