В САЩ практическите аспекти на неравномерния достъп до средствата за масова комуникация се изразяват в това, че хората с по-високи доходи почти винаги присъстват на различните събития, включени в комуникационната фаза на съответната програма по връзки с обществеността, и то на локално, местно, равнище. Обяснението на американските изследователи е, че представителите на този сегмент от аудиторията (по-богатите граждани) са имали възможността да контактуват много повече с различните средствата за масова комуникация в сравнение с представителите на другите слоеве от аудиторията.
У нас, в България, тази теория не е изследвана, експериментирана. Можем, обаче, да допуснем, че социалното разслоение в българската действителност, което е един неоспорим факт днес, въздейства по подобен механизъм. Цената на един вестник дори понякога надхвърля финансовите възможности на хората. Изводът е, че професионалистът по връзки с обществеността у нас при реализацията на една програма по връзки с общественосттаследва да потърси в условията на специфичната българска действителност възможности, които да му позволят да достигне до тези сегменти от аудиторията, членовете, на които се предполага, че нямат достъп до средствата за масова комуникация.
От своя страна, Теорията на зависимостта, създадена от Максуел Макомб и Доналд Шу, разкрива как можем да обясним способността на комуникатора да фокусира вниманието на аудиторията върху определен проблем. Още в края на 60-те години друг американски изследовател – Бернард Коен, пише, че докато средствата за масова комуникацияса безсилни в това да накарат хората да мислят изобщо, все пак са силни в това да накарат хората да мислят за нещо. През 70-те години Максуел Макомб и Доналд Шу достигат до заключението, чесредствата за масова комуникация показват изключително влияние върху разпространението на различни гледни точки относно даден проблем. Очевидно в случая с търсенията на Шу и Макомб става дума за конструирането на една когнитивна теория на средствата за масова комуникация , свързана със съзнанието, с мисленето. С други думи тук се насочваме към интерпретирането на определени проблеми, а не към изграждането на нагласи относно същите тези проблеми.
Изтоник: album bg