Знаем, че 2021 г. вече започна. С тази публикация сме ви подготвили ръководство за най-добрите нови книги през следващите месеци. И така, какво може да прочетете тази година?
1. Бял феминизъм от Коа Бек
Бял феминизъм е остър упрек към познатия феминизъм, който отдавна е с бяло лице. Коа Бек хвърля поглед върху историята от първите инициативи, свързани с равенството между половете до настоящата ситуация. Книгата разглежда проблеми, свързани с Националната организация на жените и наскоро отмененото „Крило“, правейки остър исторически анализ на това как борбата на феминизма е свързан с борбата срещу привилегированите. Това не е обикновено пренебрегване – всъщност то активно изключва от движението цветнокожи жени и важни за тях въпроси от дните на суфражетките и представлява заплаха за онези жени с кодифицирана и често расистка система, която е потискаща като самия патриархат. Дори да изглежда, че през последните години са постигнати много успехи, това е тема, която днес е изключително актуална – нека не забравяме, че 53% от белите жени са гласували за Доналд Тръмп през 2016 г. Книгата на Бек е призив за действие.Тя гледа напред към това как можем и разбира се, трябва да коригираме социалните си нагласи, демонтирайки съпричастност към проблемите на феминизма за изграждане на ново, по-приобщаващо общество.
2. Нора от Нуала О’Конър
В своята фантастика Нуала О’Конър често е изследвала личния живот на исторически личности; тя го направи през 2015 г. в „ Мис Емили“, която се отнася за Емили Дикинсън и през „Becoming Belle“ от 2018 г., описваща историята на певицата и танцьорка Бел Билтън. Тя приема същия подход в Нора, правейки дълъг, но оживен портрет на съпругата и музата на Джеймс Джойс, Нора Барнакъл Джойс. Тя е негова спътница в продължение на 37 години (и майка на двете му деца). Нора е моделът на Моли Блум на Улис и в младежките си опити вдъхновява двама герои в „Мъртвите“. Чрез героинята си Нора авторката Нуала О’Конър изразява своята представа за любовта – както в известните писма на Джойс до неговото „диво цвете на жив плет“ – описвайки връзката като заредена с толкова страст, колкото и с хаос. Пиенето и безполезността на Джойс формират линията на книгата, както и постоянните им движения между Италия, Франция и Швейцария. (Поет, както и писател, О’Конър има музикално усещане към езика). Да, литератори като Езра Паунд, Ърнест Хемингуей, Самюел Бекет и Силвия Бийч имат своя принос, но този роман разказва историята на Нора – момиче от Голуей и нейния „Джим“, чийто живот далеч от дома прилича повече на някакво подобие на съществуване.
3. Афтършокове от Надя Овусу
Дебютните мемоари на Надя Овусу идва с едно ново заглавие: „Aftershocks“. Книгата ни представя онези остатъчни трусове, които следват след земетресение, които авторката използва като основна метафора. Самата тя е имала изобилие от разтърсващи живота събития, около които ориентира разказа си. Дъщеря на ерудиран служител на ООН в Гана и емоционално далечна арменска майка, Овусу израства в първична културна среда, следвайки впечатляващия си баща. Безпокойството в живота й произтича не от нейното възпитание в култури от третия свят, а от смъртта на баща й, когато Овусу е още дете, изоставянето от майка си и обтегнатите отношения с мащехата, която се ангажира с трудния процес на нейното отглеждане. Има нещо приказно в цялата книга – например в историята на Овусу, която разказва живота на едно сираче и неговата борба за оцеляване. За жалост тя няма фея кръстница, която да я спаси по приказен начин. Авторката ни представя героинята чрез реалистично обрисуване на развиващото се чувство за самосъзнание, което я ориентира в сложния и и объркан свят.
4. Позволете ми да ви кажа какво имам предвид от Джоан Дидион
Всички книги на талантливата авторка Дидион са хит. Този труд с документална литература – предимно кратки есета, които тя е написала за „The Saturday Evening Post“ в края на 60-те, както и няколко по-дълги труда за „The New York Times“ и „The New Yorker“ – е пълен с малки удоволствия. В него читателя се сблъсква с анти-сантименталността на запазената марка на авторката. Характерни особености на нейното писане са безпощадност, остроумие и ритмична проза. В очарователната „Разказващи истории“ (написана за „New West“ през 1978 г.) получаваме и доза самоунищожение: в отговор на това защо тя никога не е била оценявана като млад писател на разкази.
5. „Моята година в чужбина“ от Чанг Рей Лий
„Моята година в чужбина“ е необикновена книга, която е изключително гъвкава във всяко изречение и симфонична в многобройните си движения. Това е книга, която се движи: от старомодния град Дънбар (трудно е да не се чете като щанд в Принстън, където авторът е преподавал в университета в продължение на много години); до шумът на Шенжен, към съединение на китайски базилионер, в който се наблюдава особено варварски съвременен феодализъм. Действието ни пренася в американски град, където главният герой се е забъркал в афера с 30-годишна жена и нейното дете. Двамата се срещат, защото вероятно са част от програма за защита на свидетели. За цялата самопровъзгласила се обикновеност на главния си герой, „Моята година в чужбина“ е дива разходка, романс и нещо като сатира за това как да забогатееш в изгряваща Азия. Това не е книга, която прескача многото си привидно различни сцени, а по-скоро ги обединява в сърдечното приключение на нейния главен герой, който започва годината си „в чужбина“ като на чужда земя за себе си и стига до нещо като принадлежност към нея в края от неговата история.