Типично за жените е да се запасяват с неща, от които нямат особена нужда. Дори когато се снабдим с ново яке или палто, плътни дрехи, топли пуловери и непропускливи дамски ботуши естествена кожа се оказва, че не е достатъчно. Само сме изградили основата. Тогава започваме да търсим концентрирано дизайнерски шапки, ръкавици, шалове и т.н. После разбираме, че ако случайно решим да поспортуваме нямаме никаква екипировка – топъл дамски клин, гети, ушанки, и пр. Оказва се, че сме допуснали пропуски поради информационно затъмнение и тази година монохромния цвят е заменен с цвят импринт или пачуърк. Жилетката с геометрични мотиви е демоде, защото вече се носи с фолклорни, а плетената рокля с ниска талия е тотално нелепа, защото трябва да е с висока. Нямаме пончо, дънките ни са ужасно широки, а трябва да са скини и т.н. и т.н. Напоследък в световен мащаб се заговори за хипстърската култура, при която хипстърите се явяват нещо като водачи на племето и проповядват да се използват зелени и екологични материали, да се мисли по-прагматично, а не толкова повърхностно. Тази култура спечели много привърженици у нас, защото на всички им бе дотегнала чалга културата и „кифленето“ нежната половина на нашия елит.
След това се заговори къде по-явно къде по-подмолно за „нормкор“ културата. Тя произхожда от САЩ, но постепенно се разпространи и на Стария континент. Тази контра култура се наложи, тъй като на хората им омръзна надпреварата с модните тенденции, на които, за да угодим трябва целогодишно да не излизаме от магазините за дрехи и обувки. Другият аспект, който наложи тази субкултура в световен мащаб бе, че епохата на модерноста бе време, в което човекът градеше своята визия, т.е. той съществуваше посредством еманацията на своята индивидуалност и автентичност в общото социално тяло. Това време обаче свърши и дойде часът, в който човек е толкова самотен и изолиран, че вече се нуждае да се интегрира отново в социума.