Да започнеш бизнес с човек, когото познаваш от години, на пръв поглед изглежда като един от най-лесните начини да поставиш начало на собствен проект. Има доверие, комуникацията е по-свободна, а общите интереси често са причината самата бизнес идея да се появи.
Приятелството обаче и бизнес партньорството са две различни отношения. Това, че двама души се разбират отлично в ежедневието, не означава автоматично, че ще имат еднакви представи за пари, работа, отговорности и развитие.
Затова много от важните разговори е добре да се проведат още докато проектът е само идея.
„Ще го правим заедно“ не е достатъчно разпределение на задачите
В началото ентусиазмът обикновено е голям. И двамата партньори са готови да правят всичко необходимо и формалното разпределение на ролите може да изглежда излишно.
След няколко месеца ситуацията често е различна.
Единият може да прекарва по-голямата част от деня в разговори с клиенти, докато другият се занимава с продукта. Някой трябва да следи плащанията, да комуникира с доставчици, да организира рекламата и да решава ежедневните проблеми.
Ако няма яснота кой за какво отговаря, лесно може да се появи усещането, че единият върши повече работа.
По-практично е още в началото да бъдат определени основните области, за които всеки ще носи отговорност.
Парите са разговор, който не трябва да се отлага
Много хора се чувстват неудобно да говорят подробно за пари с приятели. В бизнеса този разговор е неизбежен.
Колко средства ще вложи всеки? Ще бъдат ли инвестициите еднакви? Как ще се разпределят бъдещите приходи? Ще получават ли двамата еднакво възнаграждение, ако единият работи значително повече?
Тези въпроси могат да изглеждат прекалено конкретни, когато компанията все още няма дори първи клиент. Именно тогава обаче се обсъждат най-лесно.
Когато вече има реални приходи, разходи и натрупана работа, различните очаквания могат много по-бързо да се превърнат в конфликт.
50 на 50 звучи справедливо, но не решава всеки проблем
Равното участие е естествен избор за много партньори. Двамата започват заедно и логично решават всичко да бъде разделено наполовина.
Но какво се случва, когато мненията им са противоположни?
Единият иска печалбата да бъде инвестирана в развитие, а другият предпочита част от нея да бъде разпределена. Единият вижда възможност за разширяване, а другият смята, че рискът е прекалено голям.
При подобни ситуации не е достатъчно просто да се каже, че решенията ще се вземат заедно. Добре е предварително да бъде обмислено как ще се процедира, когато няма единодушие.
Всеки партньор носи различни силни страни
Успешното партньорство не означава двама души да умеят едни и същи неща.
Често е точно обратното.
Човек с добри технически познания може да има чудесна идея за продукт, но да не се чувства комфортно в продажбите. Другият може да няма същите технически умения, но да бъде много добър в комуникацията с клиенти и изграждането на партньорства.
Тези различия могат да се превърнат в голямо предимство.
Важно е обаче ролите да бъдат определени според реалните способности, а не според това кой какво би искал да контролира.
Официалната страна на партньорството също има значение
Когато общият проект премине от идея към реална стопанска дейност, идва моментът отношенията между партньорите да получат и по-ясна формална рамка.
Тук възникват въпроси за участието на всеки, управлението, отговорностите и начина, по който ще функционира бъдещата компания.
При подготовката за Регистрация на фирма тези решения не трябва да бъдат разглеждани просто като формалности в документи. Те трябва да отразяват начина, по който партньорите действително са решили да работят заедно.
Колкото по-ясна е договорката помежду им предварително, толкова по-лесно е тя да бъде отразена и в организацията на бизнеса.
А какво се случва, ако единият реши да напусне?
Това вероятно не е темата, която двама ентусиазирани бъдещи предприемачи искат да обсъждат в началото.
Все пак обстоятелствата се променят.
След няколко години единият партньор може да получи друго професионално предложение, да поиска да започне собствен проект или просто да реши, че повече не желае да участва активно в бизнеса.
Добре е подобен сценарий да бъде обсъден предварително.
Какво ще стане с неговото участие? Може ли другият партньор да го придобие? Как би се определила стойността му?
Предварителният разговор по тези въпроси не означава липса на доверие. Точно обратното – показва желание бизнес отношенията да останат ясни дори ако личните обстоятелства се променят.
Приятелството не трябва да замества професионалната комуникация
При близки отношения лесно се създава предположението, че другият човек „знае какво имаме предвид“.
В бизнеса това може да бъде проблем.
Важните решения е добре да бъдат обсъждани конкретно. Ако има недоволство от разпределението на работата, то трябва да бъде казано. Ако определен разход изглежда неоправдан, също трябва да бъде обсъден.
Натрупването на малки неизказани проблеми може да навреди както на бизнеса, така и на приятелството.
Редовните разговори за резултатите, предстоящите задачи и финансите помагат двамата партньори да запазят еднаква представа за посоката на компанията.
Общата цел е по-важна от общия ентусиазъм
Двама души могат да харесват една и съща бизнес идея, но да си представят бъдещето ѝ по напълно различен начин.
За единия целта може да бъде изграждането на малка компания, която осигурява стабилен доход и повече лична свобода. Другият може да иска агресивно разрастване, служители, инвестиции и навлизане на нови пазари.
Нито една от тези цели не е неправилна. Проблемът възниква, ако разликата стане очевидна чак след като бизнесът вече е развит.
Затова едно добро партньорство започва не само с въпроса „Какво ще правим заедно?“, а и с „Къде искаме да стигнем?“.
Приятелството може да бъде отлична основа за общ бизнес, но устойчивото партньорство изисква още ясни роли, открити разговори за финансите и предварително договорени правила. Когато тези въпроси са решени навреме, двама души могат да останат не само добри приятели, но и добър бизнес екип.