Актуално

Какво да чета през 2021 г?

Знаем, че 2021 г. вече започна. С тази публикация сме ви подготвили ръководство за най-добрите нови книги  през следващите месеци. И така, какво може да прочетете тази година?

1. Бял феминизъм от Коа Бек

Бял феминизъм е остър упрек към познатия феминизъм, който отдавна е с бяло лице. Коа Бек хвърля поглед върху историята от първите инициативи, свързани с равенството между половете до настоящата ситуация. Книгата разглежда проблеми, свързани с Националната организация на жените и наскоро отмененото „Крило“, правейки остър исторически анализ на това как борбата на феминизма е свързан с борбата срещу привилегированите. Това не е обикновено пренебрегване – всъщност то активно изключва от движението цветнокожи жени и важни за тях въпроси от дните на суфражетките и представлява заплаха за онези жени с кодифицирана и често расистка система, която е потискаща като самия патриархат. Дори да изглежда, че през последните години са постигнати много успехи, това е тема, която днес е изключително актуална – нека не забравяме, че 53% от белите жени са гласували за Доналд Тръмп през 2016 г. Книгата на Бек е призив за действие.Тя гледа напред към това как можем и разбира се, трябва да коригираме социалните си нагласи, демонтирайки съпричастност към проблемите на феминизма за изграждане на ново, по-приобщаващо общество.

2. Нора от Нуала О’Конър

В своята фантастика Нуала О’Конър често е изследвала личния живот на исторически личности; тя го направи през 2015 г. в „ Мис Емили“, която се отнася за Емили Дикинсън и през „Becoming Belle“ от 2018 г., описваща историята на певицата и танцьорка Бел Билтън. Тя приема същия подход в Нора, правейки дълъг, но оживен портрет на съпругата и музата на Джеймс Джойс, Нора Барнакъл Джойс. Тя е негова спътница в продължение на 37 години (и майка на двете му деца). Нора е моделът на Моли Блум на Улис и в младежките си опити вдъхновява двама герои в „Мъртвите“. Чрез героинята си Нора авторката Нуала О’Конър изразява своята представа за любовта  – както в известните писма на Джойс до неговото „диво цвете на жив плет“ – описвайки връзката като заредена с толкова страст, колкото и с хаос. Пиенето и безполезността на Джойс формират линията на книгата, както и постоянните им движения между Италия, Франция и Швейцария. (Поет, както и писател, О’Конър има музикално усещане към езика). Да, литератори като Езра Паунд, Ърнест Хемингуей, Самюел Бекет и Силвия Бийч имат своя принос, но този роман разказва историята на Нора – момиче от Голуей и нейния „Джим“, чийто живот далеч от дома прилича повече на някакво подобие на съществуване.

  Twitter наема водеща правна фирма да съди Илон Мъск за прекратяване на сделка за придобиване на стойност 44 милиарда долара

3. Афтършокове от Надя Овусу

Дебютните мемоари на Надя Овусу идва с едно ново заглавие: „Aftershocks“. Книгата ни представя онези остатъчни трусове, които следват след земетресение, които авторката използва като основна метафора. Самата тя е имала изобилие от разтърсващи живота събития, около които ориентира разказа си. Дъщеря на ерудиран служител на ООН в Гана и емоционално далечна арменска майка, Овусу израства в първична културна среда, следвайки впечатляващия си баща. Безпокойството в живота й произтича не от нейното възпитание в култури от третия свят, а от смъртта на баща й, когато Овусу е още дете, изоставянето от майка си и обтегнатите отношения с мащехата, която се ангажира с трудния процес на нейното отглеждане. Има нещо приказно в цялата книга – например в историята на Овусу, която разказва живота на едно сираче и неговата борба за оцеляване. За жалост тя няма фея кръстница, която да я спаси по приказен начин. Авторката ни представя героинята чрез реалистично обрисуване на развиващото се чувство за самосъзнание, което я ориентира в сложния и и объркан свят.

4. Позволете ми да ви кажа какво имам предвид от Джоан Дидион

Всички книги на талантливата авторка Дидион са хит. Този труд с документална литература – предимно кратки есета, които тя е написала за „The Saturday Evening Post“ в края на 60-те, както и няколко по-дълги труда за „The New York Times“ и „The New Yorker“ – е пълен с малки удоволствия. В него читателя се сблъсква с анти-сантименталността на запазената марка на авторката. Характерни особености на нейното писане са безпощадност, остроумие и ритмична проза. В очарователната „Разказващи истории“ (написана за „New West“ през 1978 г.) получаваме и доза самоунищожение: в отговор на това защо тя никога не е била оценявана като млад писател на разкази.

  Орион пристига на Луната; лети над мястото за кацане на Аполо 11

5. „Моята година в чужбина“ от Чанг Рей Лий

„Моята година в чужбина“ е необикновена книга, която е изключително гъвкава във всяко изречение и симфонична в многобройните си движения. Това е книга, която се движи: от старомодния град Дънбар (трудно е да не се чете като щанд в Принстън, където авторът е преподавал в университета в продължение на много години); до шумът на Шенжен, към съединение на китайски базилионер, в който се наблюдава особено варварски съвременен феодализъм. Действието ни пренася в американски град, където главният герой се е забъркал в афера с 30-годишна жена и нейното дете. Двамата се срещат, защото вероятно са част от програма за защита на свидетели. За цялата самопровъзгласила се обикновеност на главния си герой, „Моята година в чужбина“ е дива разходка, романс и нещо като сатира за това как да забогатееш в изгряваща Азия. Това не е книга, която прескача многото си привидно различни сцени, а по-скоро ги обединява в сърдечното приключение на нейния главен герой, който започва годината си „в чужбина“ като на чужда земя за себе си и стига до нещо като принадлежност към нея в края от неговата история.

Вижте още...

Видове услуги за лазерна епилация, които лазерните центрове предлагат

matalcore

Как лазерната епилация може да помогне срещу врастнали косми

matalcore

Автомобилът – част от ежедневието на съвременния човек

admin